callatida kallatida

MUZEUL DE ARHEOLOGIE „CALLATIS” MANGALIA
MUZEUL REGIONAL DE ISTORIE DOBRICI
CALLATIDA
Coordonatori ştiinţifici:
Ion PÂSLARU
Sorin Marcel COLESNIUC
Todor DIMOV
“CALLASPRINT”
MANGALIA
2014
Apariţia acestei cărţi a devenit posibilă cu sprijinul
Asociaţiei
“ProActiv pentru Comunitate”
Preşedinte ing. Nicoleta GRIGUŢĂ
şi
Asociaţiei Ofiţerilor-Rezervişti din Şabla
Vicepreședinte dr. Iordanka STOEVA
Primăriei Durankulak
Primar Ziumbiul MEDAROV
şi
Oamenilor de afaceri:
Petr VLADIMIROV şi Stelian STOIANOV
Muzeul de arheologie "Callatis" Мangalia / Archaeological Museum "Kallatis" Mangalia
Археологически музей "Калатис"Мангалия /
Археологический музей "Каллатис" Мангалия
Museul regional de istorie Dobrici / Regional Historical Museum of Dobrich
Регионален исторически музей Добрич / Региональный исторический музей Добрич
CALLATIDA
KALLATIDA
KALATIDA
KALLATIDA
Coordonatori ştiinţifici:
ION PÂSLARU,
SORIN MARCEL COLESNIUC,
TODOR DIMOV
“CALLASPRINT”
MANGALIA
2014
CALLATIDA / KALLATIDA / КАЛАТИДА / КАЛЛАТИДА
Publicată de / Published by / Публикуване / Публикация
Muzeul de Arheologie „Callatis” Мangalia / Archaeological Museum „Callatis”
Mangalia Археологически музей „Калатис” Мангалия / Археологический музей
„Каллатис” Мангалия
Muzeul Regional de Istorie Dobrici / Regional Historical Museum of Dobrich /
Регионален исторически музей Добрич / Региональный исторический музей Добрич
Colegiul de redacţie /Editorial Board / Редакционен съвет /
Редакционная коллегия:
Redactori principali / Editors in chief / Главни редактори / Главные редакторы:
Dr. Ion PÂSLARU
(Mangalia, România)
Dr. Sorin Marcel COLESNIUC (Mangalia, România)
Dr. Todor DIMOV
(Dobrici, Bulgaria)
Redactori / Editors / Редактори / Редакторы:
Dr. Mihai IONESCU
(Mangalia, Romania)
Dr. Liubov GERASKOVA
(Kiev, Ucraina)
Membri în Colegiul de redacţie / Members of Editorial Board /
Членове на редколегията / Члены редакционной коллегии
Prof. univ. dr.
Prof. univ. dr.
Prof. univ. dr.
Prof. univ. dr.
Petre ROMAN
(Bucureşti, România)
Evgenii IAROVOI (Moscova, Federaţia Rusă)
Serghey VNUKOV (Moscova, Federaţia Rusă)
Gennadij TOŠČEV
(Zaporož'e, Ucraina)
Traduceri în limbi străine / Translations of foreign language /
Преводи на чужд език / Перевод c иностранных языков:
Arina Ioana Pruteanu (English), Dr. Todor Dimov (Bulgar)
Dr. Liubov Geraskova (Russian).
Tehnoredactare / Computer graphics /Технически редактор/Технический редактор:
Dr. Liubov Geraskova
ISBN: 978-973-7662-58-3
Editura Callasprint Mangalia
Director: Viorel BIBU
E-mail: callasprint@yahoo.com; Tel.: 0341 56 66 27
© Prezentare artistică: Ion Pâslaru
© Nikolai FEDOSEEV, Sergey SAPRYKIN. Ion PÂSLARU, Alexandr MINCEV,
Svetlana ANDRUKH, Sorin Marcel COLESNIUC, Mihai IONESCU, Eugenii PAVLOV,
Dimitar Popov, Ruja POPOVA, Preslav PEEV, Sergey TORBATOV, Kiril YORDANOV,
Ryszard GRZESIK, Сristina PARASCHIV-TALMAŢCHI, Serghey AGULNIKOV, Ion
CEBAN, Jane KODJABASHIA, Nikolay NENOV, Daniela Ecaterina ROMAN, Ruslan
Ivanov KOSTOV, Vitalii POZHIDAEV, Tatiana ODOBESCU, Eugenii IAROVOI,
Alexander PRYN.
Întreaga responsabilitate, pentru conţinutul ştiinţific al lucrărilor publicate în prezentul volum, revine autorilor.
The sole responsibility for the scientific content of published works in this volume lies with the authors.
Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните научни произведения в този том е на авторите.
Ответственность
за
научное
содержание работ, опубликованных в этом томе лежит на авторах.
CUPRINS / SUMMARY / СЪДЪРЖАНИЕ / СОДЕРЖАНИЕ
Cuvânt inainte/Foreword/Предговор/Предисловие
Nikolai FEDOSEEV, Ion PÂSLARU
Callatida / Kallatida / Калатида /Каллатида.....................................................……...……………..11
Epoca greco-romana/The greek-roman epoca/
/Гърцко-римската епоха/Греко-римская эпоха
Nikolai FEDOSEEV
Callatienii la Bosphor
Citizens from Kallatis at the Bosporus
Каллатийци на Боспоре
Каллатийцы на Боспоре………… …………………................................................ ………………..17
Sergey SAPRYKIN. Ion PÂSLARU,Sorin Marcel COLESNIUC
Noua inscripţia din Callatis în onoarea impăratului Augustus........................................................39
New inscription from Callatis în honor of the Eimperor August
Нов надпис от Калатис в чест на император Август
Новая надпись в честь императора Августа из Каллатиса
Alexandr MINCHEV
Hellenistic terracotta-moulds from Callatis(Mangalia) in the Varna Muzeum of Arhaeology
Eлинистически калъпи за теракоти от Калатис (Мангалия)
във Варненския музей…...........……………………........................................................................... 51
Эллинистические формы для изготовления терракот из Каллатиса (Мангалия)
в Варненском музее
Svetlana ANDRUKH
Situaţia politico-militară la Dunărea de Jos în a doua jumătate a secolului IV a.Chr.
şi problema alianţekor politico-militare
Military-Political Situation in the Lower Reaches of Danube River in the second half
of the IV century B.C. and Problem of Military-Political Alliances
Военно-политическата ситуация в долното течение на река Дунав през втората
половина на IV век пр. н. е. и проблема на военно-политически съюзи
Военно-политическая ситуация ситуация в низовьях Дуная во второй половине
IV в. до н.э. и проблема военно-политических альянсов -…...........................................…………..73
Ιοn PÂSLARU, Sorin Marcel COLESNIUC, Mihai IONESCU
Observaţii stratigrafice în zona extramuros cetăţii Callatis............... ………….…………..............83
Stratigraphic observations in the surrounding area of the Kallatis city
Стратиграфски наблюдения в областта «extramuros» на града Kалатис.
5
Ιοn PÂSlARU, Sorin Marcel COLESNIUC, Mihai IONESCU
Cercetările la cartier elenistic în zona extramuros a oraşului Callatis................................................125
Research in the hellenistic district area in surrounding’s of the Kallatis city
Изследвания на елинистическата част в зоната экстрамурос от града аллатис
Исследования эллинистического квартала в зоне экстрамурос города Каллатис
Eugenii PAVLOV
Despre fondarea coloniei doriene Callatis.
About the founding of the Dorian Colony Kallatis.
За основаването на дорийската колония Калатис.
Об основании дорийской колонии Каллатис...............................................................................147
Dimitar POPOV
Zeiţa Thracică Cotyto
La Deesse thrace Cotytto.........................................................................................................................157
Tracian goddess Cotyto
Тракийская богиня Котито
Фракийская богиня Котито
Ruja POPOVA
Despre cultul lui Ahile de pe insula Levka: Miturile Solare, Ocean, Pontul Euxin,
nordul şi Levka în conceptele timpurii ale elenilor
Achilles worship cult on Levka island: Solar Myths, the Ocean, Pontus Euxine, the North and Levka in
early concepts of the Hellenes
Към култа на Ахил на остров Левка: Слънчевите митове, Океанът,
Евксинският Понт, Северът и Левка в най-ранните представи на елините..........................171
Культ Ахилла на острове Левка: Солнечные мифы, Океан, Понт Эвксинский,
Север и Левка в ранних представлениях эллинов.
Preslav PEEV
Porturi antice din golful Varna
Ancient harbors in the Gulf of Varna…...………….......…..................…………………………… …..179
Антични пристанища във Варненския залив
Античные гавани в заливе Варны
Sergey TORBATOV
Trei depozite de unelte din perioada romană târzie din Sudul Dobrogei
Three deposits of tools from the late Roman period in Southern Dobgrodzha
Три колективни находки от късноримски оръдия на труда от Южна Добруджа.............. ....187
Три клада находок инструментов поздне-римского периода из Южной Добруджи
Kiril YORDANOV
Dinastiile ale Geţilor după Dromihete până la Burebista
Getic dynasty after Dromihete to Burebista
Гетските династи след Дромихайт до Буребиста.......................................................................207
Гетские династии после Дромихеты до Буребисты.
6
Epoca romano-bizantină şi medievală /The roman-bizantin epoca and
Medievala / Pимско-византийската епоха и Средни вековете /
Pимско-византийская эпоха и средневековье
Ryszard GRZESIK
Diferenţiere culturală a ţărilor Europei Centrale şi Europei de Est
Cultural Differentiation of the Central and Eastern Europe.........................................………..… ……223
Kulturowa różnorodność Europy Środkowej i Wschodniej
Културната диференциация на Централна и Източна Европа
Культурная дифференциация стран Центральной и Восточной Европы
Сristina PARASCHIV-TALMAŢCHI
Despre câteva piese ceramice de import descoperite la Hârşova (sec. al XI-lea p.Chr.)
About some imported ceramic items discovered at Hârşova (11th A.D. century)
На няколко внесени керамика намерени в Хършове (X1 в. сл. Хр.)
Об импортных керамических изделиях найденных в Хыршове ( Х1 в. Н.э.)..............................241
Serghei AGULNIKOV, Ion CEBAN
Un mormânt medieval târziu din situl Căplani I „ La Iurt”............................................................253
Late medieval burial from settlement Caplani-I “La Iurt”
Kъсносредневековната могила от архелогожки паметник Кэплань-I- «Ла Юрт»
Позднесредневековое погребение из архелогического
памятника Кэплань-I- «Ла Юрт»
Jane KODJABASHIA
Muzica bisericească românească în editurile musicale slave din Macedonia........................…...................261
The church Muzic roman at Editions muzically of slavs from Macedonia
Румънски църковна музика във славянските издаване на музика във Mакедония
Церковная румынская музыка в славянских музыкальных издательствах Македонии
Jane KODJABASHIA
Gheorghe Cazana (XIX - XX)
George Kazana (19th-20th century)…................…………………………... ………………….…........…265
Георге Казана (XIX - XX)
Георге Казана (XIX - XX)
Nikolay NENOV
Pietrarii din regiunea Ruse in secolul ХХ.
Stonemasons from the Ruse region in the 20th century
Каменоделци от Русенско през ХХ век
Каменотесы из Русенского региона ХХ века……...............…………………………….....…….. .269
7
Studii interdisciplinare / The studii interdistiplinare/
Изследъвания междисциплинаре/
Междисциплинарные исследования
Daniela Ecaterina ROMAN
Secvenţe din istoria colaborării Institului Român de Tracologie cu Muzeul
de arheologie «Callatis» Mangalia.......................................................................................................................277
The secvens from history of collaboration beetven Institului Roman of Tracology with
the Museum of Arhaeology «Callatis» Mangalia
Моменти от историята на cътрудничеството на Румънския Институт по Тракология с
Археологическия музей „Калатис”-Мангалия
Страницы из истории сотрудничества Института Тракологии с Музеем археологии
«Каллатис» Мангалия
Ruslan Ivanov KOSTOV
Arheomineralogie şi etnomineralogie analiza comparativă a amuletelor
zoomotfe din jad şi celor analogice
Archaeomineralogy and ethnomineralogy comparative analysis of
nephrite and related zoomorphic amulets
Aрхеоминералогия и етноминералогия сравнителен анализ на
Нефритови и сходни зооморфни амулети………………...……...…………….........................291
Aрхеоминералогия и этноминералогия сравнительный анализ
нефритовых и сходных зооморфных амулетов
Vitalii POZHIDAEV
Statistica cu mâinile curate....................................................................................................................303
Statistics with pure hands
Статистика с чисти ръце
Статистика чистыми руками
Ion PÂSlARU, Vitalii POZHIDAEV. Sorin Marcel COLESNIUC
Asupra metodelor matematice practicate în studii de preistorie………………....…........…….......309
About the statistico-mathematics metods using in the study of th.e prehistory
За статистико-математическите meтoди в праисторическите изследвания
О статистико-математических мeтoдах в доисторических исследованиях.
8
Protecţia Patrimoniului / The protection of cultural Heritage
Защита на културното наследство /
Охрана культурного наследия
Sorin Marcel COLESNIUC
Istoria singurului papirus descoperit în românia ............................................................................319
Becoming of the Papir from IV century BC discovered in Mangalia
Върнете папирус IV в. пр. Хр. открити на Мангалия през 1959 година.
Возвращение папируса IV в. до н.э. найденного в Мангалии в 1959 году
Tatiana ODOBESCU
Scurt istoric al cercetărilor arheologice la Mangalia.Constituirea colecţiei ......................................343
The short History of archaeological research in Mangalia.Setting up collection
Краткая история археологических исследований в мангалии. Cоздание коллекции.
История на археологическите изследвания в Мангалия.Създаване събиране
Eugenii IAROVOI
Istoricul cercetărilor din Basarabia din sec. XVII-XIX.
The History of study in Basarabia from century XVII-XIX.
Проучването на могили на Бесарабия в XVII-XIX вв.….......……….....…….………...........349
История исследований в Бессарабии в XVII-XIX вв.
Alexander PRYN
Aspecte regionale de protecţie patrimoniului cultural în Ucraina (1991-2010)
The regional dimension of cultural heritage protection in Ukraine (1991-2010)..................................363
Регионални аспекти на защита на културното наследство на Украйне (1991-2010)
Региональные аспекты охраны культурного наследия на Украине (1991-2010)
AUTORII NOŞTRII / OUR AUTORS / НАШИ АВТОРИ / НАШИ АВТОРЫ..........................367
9
10
CALLATIDA
Fondată de herakleoţi, callatienii l-au considerat
pe Heracle fondatorul mitic al cetății lor. Cel mai faimos
capitol din istoria Callatidei a fost lupta împotriva lui
Lisimah. Rebeliunea a izbucnit în al patrulea an al celei dea 116-a Olimpiadă, adică în anul 313 a.Chr. Fiind inițiatorii
revoltei, callatienii i-au expulzat din oraș pe cei din
garnizoana lui Lisimah și și-au proclamat autonomia.
Ulterior, orașele grecești au format o alianță militară pentru
a lupta împotriva lui Lisimah. Lisimah a învins cetățile
Histria şi Odessos, una după alta, apoi a început asediul
Callatidei, principala cetate vinovată de revoltă.
Callatida a avut un caracter agricol. Faptul că a
fost fondată pe o câmpie fertilă, într-un loc nefavorabil
pentru navigație, ne demonstrează intenția herakleoţilor
de a investi într-o zonă potrivită pentru agricultură.
Callatienii s-au ocupat de comerțul cu cereale,
ceea ce se reflectă în producția de monede callatiene.
Stocurile de cereale au permis callatienilor să reziste
asediului trupelelor lui Lisimah timp de patru ani. Este greu
de imaginat cum, în condițiile de atunci, când nu existau
silozuri şi spaţii special amenajate pentru depozitarea
grâului, grecii au reușit să păstreze cerealele pe parcursul
a patru ani.
Deşi cetatea Callatis este situată pe o câmpie, în
apropiere de lacul cu apă dulce numit astăzi Mangalia,
callatienii au reușit să organizeze cu multă abilitate
apărarea împotriva invadatorilor. Zidurile puternice ale
cetății au protejat orașul, dar Callatida a contat și pe sprijin
venit de pe mare, pentru că Lisimah nu avea flotă.
KALLATIDA
Kallatis the Polis Greek from West of Black See. He
was founded to Herakleeni, citizens of Kallatis thought
Heracles their ktistai. The most famous chapter in the
history of Kallatis was fighting against Lysimachus.
Rebellion broke out in the fourth year of the 116 th
Olympiade, i.e. in 313 BC As initiators, citizens of Kallatis
have expelled the garrison city of Lysimachus and
proclaimed the Autonomy. After that, the Greek cities
"formed a military alliance" to fight against Lysimachus. And
Lysimachus defeated the Histria and Odessos one by one
and then began a siege Kallatis Lysimachus main guilty of
rebellion.
Kallatis had an agricultural character. Just because it
was founded on a plain bearing in a unfavorable for
maritime navigation, gerakleoţilor indicates an aspiration to
develop a region suitable for agriculture
Kallatis took active trade with cereals, which is
reflected in the types of coins kallatian. Cereal stocks have
allowed citizens - kallatian to withstand siege Lysimachus
troops during four years! It is hard to imagine that under
ancient times when there was no dedicated facilities, silos
and grain storage, the Greeks managed to keep grains in
four years
Although Kallatis is located on a plain near Mangalia
freshwater lake, kallatienii managed to organize his polis
competent defense. Strong city walls protected the city
reliably insurgenţii.Mai Moreover, Callatis counted on
support from the sea, because Lysimachus had no fleet.
When the famine came, callatienii appealed for help from
the Bosporan king issued tip from pirates. Close links with
the aristocracy Callatis Bosporului mplănoară not int.
Bospului Thracian kings had roots: this is demonstrated by
the dynastic name of Bospor, funerary complex
arrangement, the institute paradinastilor.
11
Când au avut nevoie de hrană, kallatienii au
apelat pentru ajutor la regele Bosporului, care a eliberat
Pontul de pirați. Legăturile strânse ale callatienilor cu
aristocratia Bosporului nu este întâmplătoare. Regii
Bosporului au avut rădăcini tracice: acest lucru este
demonstrat de numele dinastiilor din Bospor. Diodor din
Sicilia, enumerând trupele fiilor lui Perisad, care au luptat
după moartea sa, menționează două mii de traci
mercenari. Regele bosporan Evmel a permis, pentru o mie
de callatieni, să locuiască în Bospor. Este forte probabil că
ei nu au fost rezidenții Callatisului, ci veneau din chora lui
cel mai probabil de la Albeşti.
Diodorus of Sicily numerând sons Perisad
troops who fought after his death, mentions two
thousand Thracian mercenaries. King bosporan
Evmel given an opportunity to live in a thousand
callatian Bospor. Forte likely that they were not
residents Kallatis, but the dance's - probably the
Albeşti
Today, virtually no one doubts that the city,
steps which gave Kallatis Evmel it was his property
- Gorgippia. In addition to the city Evmel the
supplier and "Psoya region." Researchers are not
unanimous on the place where there was this
region. It is believed that he was involved
Elizavetovskoe gorodişte Don.
No information about the fate Kallatis after
Lysimachus captured the city. It can be assumed
that the city paid very dearly for their perseverance.
After Kallatis lost independence callatienii as other
inhabitants of the towns of Pont de West, were
transformed into subjects of the monarchy
Lysimachus in Thrace, where Lysimachus, after the
example of other diadohii, declared himself king in
305 that is
Kallatis defeat meant a complete
subordination of the West Pontic Lysimachus.
Lydia Lysimachus died in 281 after his kingdom
was dismembered into small possessions. Cities
vestpontice all likelihood have regained their
autonomy essential on which they were deprived
about 30 years
Celts after their invasion of the years 279277 BC and training in Thrace Celtic kingdom under
the leadership of Tila, fully took the west coast of
the Black Sea subordinated Macedonia. In the
middle years of the Greek colony Elizavetovskoe
270 gorodişte Don was destroyed. It seems
callatienii left her Gorgippia, at least in this moment
are lists of names of agonistic catalog, which was
found in Gorgippia
Kallatis had a dance developed - in rural
areas, which indicates an agricultural nature of the
polis. Pliny the Elder says about Scythians ploughmen who settled between Kallatis and
Dionysopolis
Kallatiienii known, especially in the police
tip: Chersones, Olbia, Pantikapey, Sinope. As a
rule, about them we find text in text proksene commercial documents providing evidence of
active economic relations between Callatis Pontic
centers.
Cu siguranță că teritoriul pe care Evmel l-a dat
callatienilor era moşia lui - Gorgippia. În afară de acest
teritoriu, Evmel a dat şi "regiunea Psoya." Cercetătorii nu
sunt unanimi în aprecieri referitor la locul unde era această
regiune. Se crede că a fost aşezarea Elizavetovskoe
gorodişte pe Don.
Nu există informații despre soarta Callatidei după
ce Lisimah a capturat oraşul. Se poate presupune că
orașul a plătit foarte scump pentru perseverența sa. După
ce Callatis și-a pierdut independența, callatienii, ca şi
ceilalți locuitori ale orașelor din Pontul de Vest, erau
transformaţi în supuși ai monarhiei lui Lisimah în Tracia,
unde Lisimah, după exemplul altor diadohi, s-a
autodeclarat rege, în anul 305 a.Chr.
Înfrângerea callatienilor a însemnat o
subordonare completă a Vestului Pontic lui Lisimah.
Lisimah a murit în Lydia, în 281 a.Chr, după care teritoriile
stăpânite de el s-au dezmembrat. Orașele vest-pontice,
după toate probabilităţile, și-au recăpătat autonomia, de
care au fost lipsite aproximativ 30 de ani.
Celtii, după invazia din anii 279-277 a.Chr. și
formarea regatului Celtic din Tracia, sub conducerea lui
Tila, au preluat pe deplin coasta vestică a Mării Negre,
aflată până atunci în subordinea Macedoniei. La mijlocul
anului 270 a.Chr, colonia greacă din Elizavetovskoe
gorodişte pe Don a fost distrusă, iar callatienii au părasit
Gorgippia. Cel puțin din acest moment sunt datate listele
cu numele din catalogul agnostic, care a fost găsit în
Gorgippia.
Callatida a avut o chora dezvoltată, zonele rurale
indicându-ne natura agricolă a polisului. Pliniu cel Bătrân
menționează, în scrierile sale, sciții - plugari care s-au
stabilit între Callatida și Dionysopolis.
Callatiienii sunt cunoscuți în pollisurile pontice:
Chersones, Olbia, Pantikapey, Sinope. Ca o regulă,
despre ele aflăm informații din textele proksene documentele comerciale care furnizează dovezi ale
relațiilor economice active dintre Callatida şi centrele
pontice.
12
КАЛАТИДА
КАЛЛАТИДА
Калатида е полис на западния бряг на Черно
море, основан от Хераклея. Гражданите на Калатис
считали Херакъл за свой ктист. Най-известната глава
от историята на Калатида е неговата борба срещу
срещу Лизимах. Въстанието избухва през четвъртата
година на 116-тата Олимпиада, т. е. през 313 г. пр. Хр.
По инициатива на гражданите на полиса гарнизонът
на Лизимах е прогонен от града и той бил
провъзгласен за независим. Впоследствие гръцките
градове-колонии създават военен съюз за борба
срещу Лизимах. След като приключил разправата си с
Истрия, с подкрепата единствено на Одесос, той
обсажда Калатида основната причина за въстанието.
Каллатида
полис на Западном Понте.
Основанная гераклеотами, каллатийцы считали
своим ктистом Геракла. Самой известной страницей
в истории Каллатиды стала борьба против
Лисимаха. Восстание вспыхнуло в четвертый год
116-й Олимпиады, т. е. в 313 году до Р.Х.
Инициаторами выступили каллатийцы, изгнавшие
гарнизон Лисимаха из города и провозгласившие
автономию. После этого греческие города
„образовали военный союз" для борьбы с
Лисимахом. Расправившись с Истрией и Одессом
поодиночке, Лисимах начал осаду Каллатиды,
главной виновницы восстания.
Калатида се намира в благоприятни за
р аз в и т и е н а с ел с к ото с то п а н с т во зе м и .
Обстоятелството, че полисът е основан в плодородна
равнина и на място не твърде удобно за навигация,
говори за стремежа на хераклейците да усвоят
територия подходяща за земеделие. И наистина
Калатида има активна търговия със зърно, което е
отразено и във вида на неговите монети. Запасите от
зърно позволяват на калатийците да издържат
Лизимаховата обсада в продължение на четири
години. Днес е трудно да си представим как в
условията на античната древност, когато не е
съществувала подходяща техника и помещения за
съхранение, гражданите на Калатис успяват да
съхранят зърното четири години.
Разположена в равнинен регион, близо до
сладководното езеро Мангалия, Калатис успешно
организира своята защита. Здрави крепостни стени
надеждно защитават бунтовниците. А заедно с това
неговите граждани търсят морска подкрепа Лизимах
не притежава флот. А когато настъпва глад
калатийците се оплакват на царя на Боспор, който да
избави Понта от пиратите.
Каллатида имела земледельческий характер.
Уже тот факт, что она была основана на плодородной
равнине в неблагоприятном для мореплавания
месте, указывает на стремление гераклеотов
о с во ит ь о бла с т ь , пр игодн у ю име н н о для
земледелия.
Каллатида вела активную торговлю хлебом, что
нашло отражение в типах ее монет. Запасы хлеба
позволили выдержать осаду войск Лисимаха в
течении четырех лет! Трудно представить, что в
условиях античности, когда не было ни элеватора, ни
специальных помещений для хранения хлеба, греки
смогли сохранить хлеб на протяжении четырех лет!
Расположенная на равнине, рядом с пресноводным
озером Мангалия, каллатийцы сумели организовать
грамотную оборону своего полиса. Мощные стены
города надежно защищали восставших. Кроме того,
Каллатида рассчитывала на поддержку с моря у
Лисимаха своего флота не было.
Когда наст упил гол од, к аллатийцы
обратились за помощью к боспорскому царю,
избавивший Понт от пиратов.
13
Владетелите на Боспор имат тракийски корен.
Това личи от имената на Боспорските династи,
погребалните комплекси и характера на институциите
на парадинастите. Диодор Сицилийски съобщава за
прехвърлени войски на синовете на Перисад,
управляващи след неговата смърт, между които се
споменават и две хиляди наемници траки. Цар Евмел
разположил хиляда калатийци в своя Боспор.
Вероятно това не са били жители на Калатида, а
такива от неговата околност най-вероятно от Албещ.
Днес почти никой не се съмнява, че градът
предоставен от Евмел е бил неговото владение
Горгипия. Допълнително към него царят отделил и
„региона Псоя”. Изследователите не са единодушни
за мястото на тази област. Има становище, че това
вероятно е Елизаветовското градище в долината на
Дон.
Няма сигурни данни за съдбата на
Калатида, след нейното покоряване от Лизимах.
Може да се предполага, че градът плаща скъпо за
своята упоритост. Изгубването на независимостта на
Калатида и други градове от Западното черноморие
превръщат гражданите им в поданици на
Лизимаховата държава в Тракия, където той се
провъзгласява за цар през 305 г. пр. Хр., заедно с
останалите диадохи. Поражението на Калатис
означава пълното подчинение на западния бряг на
Черно море на Лизимах, който починал през 281 г. в
Лидия, а неговото царство се разпаднало на малки
владения. Западнопонтийските градове вероятно са
възвърнали местната си автономия, от която били
лишени около 30 години.
Инвазията на келтите през 279-277 г.
пр. Хр. и възникването на Келтското царство в Тракия,
предполага Западното черноморие да е освободено
от властта на Македония. Към средата на 270 г.
елинската колония в Елизаветовското градище е
разрушена. Очевидно по това време и калатийците са
изоставили Горгипия, макар техни имена да
присъстват в Агонистичния каталог, намерен на това
място.
Калатида е имала развита
селскостопанска област (хора), за което говори и
селскостопанския характер на полиса. Плиний Стари
съобщава за скити-орачи, обитаващи зоната между
Калатида и Дионисополис. Граждани на Калатис са
известни основно и в други черноморски полисиколонии: Херсонес, Олбия, Пантикапей и Синоп. Като
правило текстовете на проксениите (търговски
документи) предоставят доказателства за активните
икономически отношения на Калатида с останалите
крайбрежни Понтийски центрове.
Тесные связи боспорской верхушки с каллатийцами
не случайны. Боспорские цари имели фракийские
корни: об этом свидетельствуют имена боспорских
династов, устройство погребальных комплексов,
институт парадинастов.устройство погребальных
комплексов, институт парадинастов. Диодор
Сицилийский, перечисляя войск а сыновей
Перисада, воевавших после его смерти, упоминает о
двух тысячах наемных фракийцев. Евмел,
переселил тысячу каллатийцев к себе на Боспор.
Вероятно это не были жители Каллатида, а ее хоры вероятнее всего Албешти.
Сегодня практически ни у кого не вызывает
сомнений, что город выделенный Евмелом была его
вотчина Горгиппия. Помимо города Евмел выделил
еще и «область Псою». У исследователей нет
единства где находилась эта область. Есть мнение,
что это было Елизаветовское городище на Дону.
Сведений о судьбе Каллатиды после ее
взятия Лисимахом не имеется, можно думать, что
город жестоко поплатился за свое упорство. Потеря
самостоятельности Каллатидой превращала
каллатийцев, как и других обитателей городов
Западного Понта, в подданных лисимаховой
монархии во Фракии, царем которой он провозгласил
себя в 305 г., вслед за другими диадохами.
Поражение каллатийцев означало полное
подчинение Западного Причерноморья Лисимаху.
Лисимах погиб в Лидии в 281 г. его царство распалось
на мелкие владения. Западнопонтийские города, по
всей вероятности, восстановили свою исконную
автономию, которой они были лишены около 30 лет.
Кельтское нашествие 279-277 гг. до Р.Х. и
образование кельтского царства Тилы во Фракии
полностью изъяли западное побережье Черного
моря из подчинения Македонии. В середине 270-х
годов греческая колония на Елизаветовском
городище была разрушена. Судя по всему
каллатийцы покинули и Горгиппию, по крайней мере
именно в это время обрываются и списки имен в
агонистическом каталоге, обнаруженным в
Горгиппии.
Каллатида имела развитую хору сельскую
территорию, которая свидетельствует об аграрном
характере полиса. Плиний Страший говорит о
скифах-пахарях, которые поселились между
Каллатидой и Дионисополисом.
Каллатийцы известны, в основном, в
черноморских полисах: Херсонесе, Ольвии,
Пантикапее, Синопе. Как правило, из текста
проксений
торговых документов, которые
свидетельствуют об активных экономических
отношениях меду Каллатидой и понтийскими
центрами.
14